ИЛЮЗИЯ
ИЛЮЗИЯ
Протегнах две ръце
и въздуха набарах
да те прегърна нежно,
похотливо устните да впия
Всичките целувки чужди
от тебе да изтрия
и спомените прежни,
безмилостните думи и
само дух омаен
да има помежду ни
Така желаеш,
така си мислиш,
безспирно бягаш,
душата ми убиваш
Милост!
Спри при мен,
във мен остана ли любов?
Аз диря я къде е,
виждам нещо, то бледнее
или дланите на друг
ти закриват днес очите?
Ако тъй е,
нека в ада двама с него да горите
Горях аз вече, пламък не остана
в моята душа пембяна
Треперя, като лист на орех ...
Ах, нека вятър съм, да те отроня.
Протегнах две ръце
и въздуха набарах
да те прегърна нежно,
похотливо устните да впия
Всичките целувки чужди
от тебе да изтрия
и спомените прежни,
безмилостните думи и
само дух омаен
да има помежду ни
Така желаеш,
така си мислиш,
безспирно бягаш,
душата ми убиваш
Милост!
Спри при мен,
във мен остана ли любов?
Аз диря я къде е,
виждам нещо, то бледнее
или дланите на друг
ти закриват днес очите?
Ако тъй е,
нека в ада двама с него да горите
Горях аз вече, пламък не остана
в моята душа пембяна
Треперя, като лист на орех ...
Ах, нека вятър съм, да те отроня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени
