5 июл. 2007 г., 15:20

илюзия

680 0 3
          Измислих те, защото много страдах,  
          измислих те, за да те обичам,
          измислих те, на теб душата своя дадох
          и сърцето - дето беше ничие.
          Измислих те, за да бъда миг поне щастлива,
          то, ЩАСТИЕТО, цял живот ми бяга,
          измислих те,  а мъката горчива,
          тя даде ми надежда за награда.
          Измислих те, в мечтите си те срещах,
          с теб аз лягах, с тебе се събуждах,
          насън илюзии целувах,
          наяве пък мечтите си прегръщах.
          Не те нарекох с име, но защо ли,
          то, името, за мен не значи нищо,
           човек се ражда с името, живее,
           но аз така, без име, те наричах.
          Измислих те и силно те обичах,
          къде си - съществуваш ли, не зная,
          но в мен живееш... много те обичам,
          изгубя ли те... губя се в безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...