Пами (Памела)
111 21
5.07.2007 г., 15:20 ч.

илюзия 

  Поезия
570 0 3
          Измислих те, защото много страдах,  
          измислих те, за да те обичам,
          измислих те, на теб душата своя дадох
          и сърцето - дето беше ничие.
          Измислих те, за да бъда миг поне щастлива,
          то, ЩАСТИЕТО, цял живот ми бяга,
          измислих те,  а мъката горчива,
          тя даде ми надежда за награда.
          Измислих те, в мечтите си те срещах,
          с теб аз лягах, с тебе се събуждах,
          насън илюзии целувах,
          наяве пък мечтите си прегръщах.
          Не те нарекох с име, но защо ли,
          то, името, за мен не значи нищо,
           човек се ражда с името, живее,
           но аз така, без име, те наричах.
          Измислих те и силно те обичах,
          къде си - съществуваш ли, не зная,
          но в мен живееш... много те обичам,
          изгубя ли те... губя се в безкрая.

© Памела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??