илюзия
Измислих те, защото много страдах,
измислих те, за да те обичам,
измислих те, на теб душата своя дадох
и сърцето - дето беше ничие.
Измислих те, за да бъда миг поне щастлива,
то, ЩАСТИЕТО, цял живот ми бяга,
измислих те, а мъката горчива,
тя даде ми надежда за награда.
Измислих те, в мечтите си те срещах,
с теб аз лягах, с тебе се събуждах,
насън илюзии целувах,
наяве пък мечтите си прегръщах.
Не те нарекох с име, но защо ли,
то, името, за мен не значи нищо,
човек се ражда с името, живее,
но аз така, без име, те наричах.
Измислих те и силно те обичах,
къде си - съществуваш ли, не зная,
но в мен живееш... много те обичам,
изгубя ли те... губя се в безкрая.
измислих те, за да те обичам,
измислих те, на теб душата своя дадох
и сърцето - дето беше ничие.
Измислих те, за да бъда миг поне щастлива,
то, ЩАСТИЕТО, цял живот ми бяга,
измислих те, а мъката горчива,
тя даде ми надежда за награда.
Измислих те, в мечтите си те срещах,
с теб аз лягах, с тебе се събуждах,
насън илюзии целувах,
наяве пък мечтите си прегръщах.
Не те нарекох с име, но защо ли,
то, името, за мен не значи нищо,
човек се ражда с името, живее,
но аз така, без име, те наричах.
Измислих те и силно те обичах,
къде си - съществуваш ли, не зная,
но в мен живееш... много те обичам,
изгубя ли те... губя се в безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
