20 авг. 2007 г., 09:26

ИЛЮЗИЯ

621 0 4
Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!

Като бездомни бродници бродим,
в този стар, прастар декор театрален.
Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни
и вместо отговор очакван - само намига ни!?

И все пак, играем играта, неразбрали
и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?"
А той чака там, където не можем да го стигнем...
в неуместно време... с неуместен въпрос...
чака... поне да го облечем... в стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...