20.08.2007 г., 9:26

ИЛЮЗИЯ

627 0 4
Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!

Като бездомни бродници бродим,
в този стар, прастар декор театрален.
Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни
и вместо отговор очакван - само намига ни!?

И все пак, играем играта, неразбрали
и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?"
А той чака там, където не можем да го стигнем...
в неуместно време... с неуместен въпрос...
чака... поне да го облечем... в стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...