20.08.2007 г., 9:26

ИЛЮЗИЯ

624 0 4
Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!

Като бездомни бродници бродим,
в този стар, прастар декор театрален.
Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни
и вместо отговор очакван - само намига ни!?

И все пак, играем играта, неразбрали
и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?"
А той чака там, където не можем да го стигнем...
в неуместно време... с неуместен въпрос...
чака... поне да го облечем... в стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...