20.08.2007 г., 9:26

ИЛЮЗИЯ

623 0 4
Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!

Като бездомни бродници бродим,
в този стар, прастар декор театрален.
Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни
и вместо отговор очакван - само намига ни!?

И все пак, играем играта, неразбрали
и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?"
А той чака там, където не можем да го стигнем...
в неуместно време... с неуместен въпрос...
чака... поне да го облечем... в стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...