Илюзия

17 янв. 2010 г., 15:32

Поэзия

865 0 2

Живея в някаква илюзия,

във свят на думи без дела,

любовта у мен се е изгубила,

удави се в душевната река.

Река, която няма да пресъхне,

сълзите вечно ще се вливат там,

искрицата обаче ще угасне,

за да възкръсне утре, знам.

Погубено от светлината огледало,

показващо измамливи очи;

покрита със прозрачно одеало,

болката във мене не личи.

Прозорец, гледащ към небето

и днес - все падащи звезди,

а огънят догаря във сърцето

и всеки ден по-мъничко боли.

Ще затворя врата на Рая,

едва ли мястото за мен е там,

свещта без силица изгаря,

отслабна вече мощният й плам.

Броя до сто, до двеста, до милион -

едно и също после ще е, зная:

спомени, събрани в стар кашон,

пепел, прах и май... това е!

juliet_999 (Жулиета Стоянова)

2010-01-17T20:58:59+02:00

Тъжно и истинско поздрав
vodoleia (Мария)

2010-01-17T15:54:27+02:00

Тъжно е, когато любовта се загуби и има болка..... но винаги има и бъдеще!
Поздрав!