Илюзия
Живея в някаква илюзия,
във свят на думи без дела,
любовта у мен се е изгубила,
удави се в душевната река.
Река, която няма да пресъхне,
сълзите вечно ще се вливат там,
искрицата обаче ще угасне,
за да възкръсне утре, знам.
Погубено от светлината огледало,
показващо измамливи очи;
покрита със прозрачно одеало,
болката във мене не личи.
Прозорец, гледащ към небето
и днес - все падащи звезди,
а огънят догаря във сърцето
и всеки ден по-мъничко боли.
Ще затворя врата на Рая,
едва ли мястото за мен е там,
свещта без силица изгаря,
отслабна вече мощният й плам.
Броя до сто, до двеста, до милион -
едно и също после ще е, зная:
спомени, събрани в стар кашон,
пепел, прах и май... това е!
© Може би закъсняла All rights reserved.
поздрав
