Живеем заедно с децата,
и е близко до ума,
за внука грижи се снахата,
а жената – за дома.
Но чедата ми красиви
решили във един момент,
тайно да ни ремонтират
другия апартамент.
Всички хванали се дружно,
в едно с любимия ми зет,
какво ли още ни е нужно...
освен здраве и късмет?
С нас, под новата ни стряха
настани се радостта,
какво от туй, че посивяха
косите ни със възрастта.
А днес колко сме щастливи,
не бих го и в роман описал.
Сполай Ти Боже милостиви,
че в старостта ми има смисъл!
Сях любов през тоз живот,
жънах бури и порои,
но вкусих най-добрият плод:
Прекрасните дечица мои!
Авт. Весо: 17.01.2025г.
© Веселин Христов Все права защищены