Обикнах те през всичките пространства.
Но не с онази, сбъдната любов,
която всеки ден превръща в празник
и всяка нощ те мами с таен зов;
която всяка жажда утолява,
крила ти дава, за да полетиш;
като вълшебна приказка наяве,
рисува свят от луднали мечти...
Аз друга обич в тебе ще разпаля:
да свети отдалече като фар;
и недокосната, и непогалена,
между сърцата ни да пръска жар.
И чудо е така да се обича –
без всички малки тайни в любовта.
(По-мъдрите "безумство" я наричат,
но аз отричам тука мъдростта.)
С такава обич в тебе ще остана –
и няма никога да бъдеш сам..
Аз вярвам в любовта от разстояние,
тъй както вярвам в тези небеса.
© Елица Ангелова Все права защищены