11 мар. 2012 г., 14:32

Имагинерен

985 0 2

                                                                        Слизаше бавно.

Кракът ти стъпваше кротко

и нежно стопяваше всяко стъпало.

                                                                        Говореше тихо.

Гласът ти звучеше дълбоко,

поглъщаше мен и всичко изцяло.

                                                                         Гледаше жадно.

Очите ти - копринен воал, освободил се от плен,

адска душа, отразила моя ден.

                                                                          Отмина.

                                                                          Перфектност.

Това видях и пожелах,

това очаквах, но осъзнах:

                                                                          Не търся теб,

а някой силен 

и безсилен,

огледало,

но не съвсем.

Мнение 

и позиция,

идеал

и светла композиция.

Грешен 

и сломен,

истински,

реален,

но най-вече победен.

                                                                             Тогава вярвам, 

                                                                             тогава давам.

Тогава знам, че аз не съм единствената,

точка,

неизтриваема,

малка,

просто устроена,

човешка,

не - божествена,

в цялото едно

изминало,

неживо,

отдавна било,

време- сегашно.

 

А ти си с мен.

Илюзията,

която всички виждаме,

и чрез която съществуваме.

Илюзията,

със завишените представи,

само тя- достигаща душевните октави.

Спасява и погубва.

НО ЖИВЕЕМ,

КОВЕМ,

от свои

неистински,

измислени,

очарователно недостижими,

тъжно уникални

подръчни материали.

Което БОЛИ,

"както и РЕАЛНОСТТА"

ми казваш ти.

А аз мълча,

но не приемам.

"Някой друг път ще ти обясня".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Единомислието ни ме порази!
  • Чудесно, Силвия! Оригинално и дръзновено, в нещо ми напомня Вапцаров. Може би в протеста. Като че ли има и нещо окултно; влияние от Гьоте, лъжа ли се? Но това са подробности.
    Талантът Ви се извисява над тях.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...