6 нояб. 2005 г., 19:29

Имаш

1.3K 0 1

Пиша ти последен ред в прощалното писмо,
после ще потъна в розовия цвят на тъжното легло.
Ще заспя за хиляди години,
за да не мога да те моля пак "Прости ми".
Имаш няколко минути да ми кажеш нещо,
тази е последната ни тиха среща.
На прага ти ще чака моето сърце,
решавай бързо-ще отвориш или не?!
Имаш още онзи поглед с чудновата нотка,
усети ли с друга онази стара тръпка?
Имаш правото да ме намразиш до дъното на своята душа,
но те моля за прощална прегръдка преди това...
Имаш ти последната дума!
Ще бъда ли за тебе молив, а ти за него гума?
Писмото ми завършва с това:
целуни ме или потъвам в съня!
Има тази вечер време да вдигнеш телефонната слушалка,
имаш номера ми-записан и задраскан в една тетрадка.
Позвъни ми! Събуди ме!
Не допускай да се изгубя в нощта!
Имаш ме!
Нима ще ме оставиш да си тръгна?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кари Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...