Пиша ти последен ред в прощалното писмо,
после ще потъна в розовия цвят на тъжното легло.
Ще заспя за хиляди години,
за да не мога да те моля пак "Прости ми".
Имаш няколко минути да ми кажеш нещо,
тази е последната ни тиха среща.
На прага ти ще чака моето сърце,
решавай бързо-ще отвориш или не?!
Имаш още онзи поглед с чудновата нотка,
усети ли с друга онази стара тръпка?
Имаш правото да ме намразиш до дъното на своята душа,
но те моля за прощална прегръдка преди това...
Имаш ти последната дума!
Ще бъда ли за тебе молив, а ти за него гума?
Писмото ми завършва с това:
целуни ме или потъвам в съня!
Има тази вечер време да вдигнеш телефонната слушалка,
имаш номера ми-записан и задраскан в една тетрадка.
Позвъни ми! Събуди ме!
Не допускай да се изгубя в нощта!
Имаш ме!
Нима ще ме оставиш да си тръгна?!
© Кари Всички права запазени