Имаше човек...
Имаше човек,
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове,
когато в длани ме трошеше и прегазваше ме скуката.
Имаше човек,
за който смятах, че съм някаква потайност,
спусната от космоса в частица от живота му.
Имаше човек,
с когото можех да мечтая до безкрайност,
да обсъждам абсурдността на времето и да говоря.
Имаше човек...
Изчезна като облак тих. Стопи се в необятното
пространство от вселени - черни, чужди, изолирани.
Имаше човек,
за който ще се моля да пребъде чрез мечтите си
и да не затваря плътно тънката врата
на крехкото приятелство,
което тайничко, без предисловия и без условия
е посетило, босоного,
тихо и на пръсти, дните му.
Имаше човек...
Дано успея някак си да съхраня следите му!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Томова Все права защищены
