May 15, 2008, 9:23 AM

Имаше човек...

  Poetry » Love
809 0 4

Имаше човек,

"здравей" с когото можех да си кажа винаги,

когато мрак сковеше делника ми труден...

Имаше човек,

към който мисъл устремявах в мигове,

когато в длани ме трошеше и прегазваше ме скуката.

Имаше човек,

за който смятах, че съм някаква потайност,

спусната от космоса в частица от живота му.

Имаше човек,

с когото можех да мечтая до безкрайност,

да обсъждам абсурдността на времето и да говоря.

 

Имаше човек...

Изчезна като облак тих. Стопи се в необятното

пространство от вселени - черни, чужди, изолирани.

Имаше човек,

за който ще се моля да пребъде чрез мечтите си

и да не затваря плътно тънката врата

на крехкото приятелство,

което тайничко, без предисловия и без условия

е посетило, босоного,

тихо и на пръсти, дните му.

Имаше човек...

Дано успея някак си да съхраня следите му!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...