Имен ден
Нескъ имъм имин ден.
Нал` сам Ваньо яз роден.
Имиту ми йе страхотну
и сред ората йе модну.
У силото сме питимъ,
Ваньофци що носим име.
Гордус първа сме си ние,
еле почним ли дъ пиим.
Туй ръкиа пу кило,
посли руйното вино
и накрая зъ къпак
с биръ мокрими мустак.
Ваньоф ден вилик йе ден,
зъ гуляй упредилен.
Зъ жините ни йе ясну
и ни ни мърморат бясну.
Айде стигъ със тува,
чи мъ чака тук суфра.
Заран шом кът изтризнея,
могъ и дъ ви пупея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
