Нескъ имъм имин ден.
Нал` сам Ваньо яз роден.
Имиту ми йе страхотну
и сред ората йе модну.
У силото сме питимъ,
Ваньофци що носим име.
Гордус първа сме си ние,
еле почним ли дъ пиим.
Туй ръкиа пу кило,
посли руйното вино
и накрая зъ къпак
с биръ мокрими мустак.
Ваньоф ден вилик йе ден,
зъ гуляй упредилен.
Зъ жините ни йе ясну
и ни ни мърморат бясну.
Айде стигъ със тува,
чи мъ чака тук суфра.
Заран шом кът изтризнея,
могъ и дъ ви пупея.
© Христо Костов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
