Нескъ имъм имин ден.
Нал` сам Ваньо яз роден.
Имиту ми йе страхотну
и сред ората йе модну.
У силото сме питимъ,
Ваньофци що носим име.
Гордус първа сме си ние,
еле почним ли дъ пиим.
Туй ръкиа пу кило,
посли руйното вино
и накрая зъ къпак
с биръ мокрими мустак.
Ваньоф ден вилик йе ден,
зъ гуляй упредилен.
Зъ жините ни йе ясну
и ни ни мърморат бясну.
Айде стигъ със тува,
чи мъ чака тук суфра.
Заран шом кът изтризнея,
могъ и дъ ви пупея.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
