28 июл. 2011 г., 22:35  

Имитация 

  Поэзия » Другая
2395 2 34

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!

Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -

една споделена любов, разкъсала времето с длани,

нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

 

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –

защото съм жива така и с болката ставаме близки.

Допрели студени чела, притискаме сините устни,

преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

 

змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,

а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила

със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,

загубила своя си свят, във който е времето спряло

 

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.

Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,

в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.

Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.

 

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??