Императоре
Молитвено се сви на колената й...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!
По сляпата недъгавост на ириса,
със устни се опитва да ти спомни
дъха, вкуса, докосването, мириса
на хилядите купени любови!
Във скута й от чакане измръзнал
полагаш детронирана глава!
И молещите длани сляпо плъзгаш
в последно ръкостискане с мига...
О, нейни Императоре чутовен!
Сега не чува вкопчения стон!
Превърна я в остатъци от спомен
омразата към златния ти трон!
Божествено прегърна колената ти...
И царствено с усмивка те дари!
О, вече престарели Императоре!
С недъгави, невиждащи очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
