Молитвено се сви на колената й...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!
По сляпата недъгавост на ириса,
със устни се опитва да ти спомни
дъха, вкуса, докосването, мириса
на хилядите купени любови!
Във скута й от чакане измръзнал
полагаш детронирана глава!
И молещите длани сляпо плъзгаш
в последно ръкостискане с мига... ...