20 авг. 2013 г., 20:30  

Импресия

446 0 2

Импресия

Небето сиво ме подтиска...
И дъжд край мен барабани,
а колко много ми се иска,
духът ми да се съхрани.

И тъй потънал в полусянка,
в листата капките броя...
Със спомени от мойта банка,
 опитвам да се съхраня!


 12.07.2013 г. Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финала наистина не беше подходящ и по Вашия съвет го проминих и си мисля, че стана по-добро!Благодаря за съвета!
  • Финалът малко ми куца с това доене и изтърсване, иначе е хубаво.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...