Импресия

Когато вечер със угаснал поглед
от огорчения, тревоги и обиди,
присядаш до заспалата камина,
а съчките със кротък пукот
отново в пламъчета лумвам
и виното се стапя във очите,
тогава дънерите тихо тлеят,
добрата фея с палещи езици
събужда огъня с искрица,
сърцето гука като гълъб,
заканата се стапя в тишината,
а свитите юмруци се отпускат.
Във миг се чува бавна песен,
родопски напев се подхваща
от багрите на топъл губер,
тепавица със грохот еква,
потокът в песента се люшва,
внезапно цветовете рукват.