Feb 14, 2012, 8:28 PM

Импресия

  Poetry
549 0 0

Импресия

Когато вечер със угаснал поглед
от огорчения, тревоги и обиди,
присядаш до заспалата камина,
а съчките със кротък пукот
отново в пламъчета лумвам
и виното се стапя във очите,
тогава дънерите тихо тлеят,
добрата фея с палещи езици
събужда огъня с искрица,
сърцето гука като гълъб,
заканата се стапя в тишината,
а свитите юмруци се отпускат.
Във миг се чува бавна песен,
родопски напев се подхваща
от багрите на топъл губер,
тепавица със грохот еква,
потокът в песента се люшва,
внезапно цветовете рукват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дико All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...