Импресия
Моя бедна душа,
скиташ в мрака сама,
нещо търсиш ли ти в тъмнината?
Кратък дъх топлинка,
споделена тъга
или друга душа по брега на реката?
Плаха моя душа,
боязлива сърна,
трепваш силно от крясък на сова.
Ще си иде нощта,
все ще дойде денят
в нашто тъмно и мрачно усое.
Моя тъжна душа,
усмихни се сега,
чуй как весело свири щурчето!
Но луната немее
и звездите се ронят
като бисерни сълзи в небето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Радовенска Все права защищены
