1 abr 2015, 0:46

Импресия 

  Poesía » Otra
464 0 4

 

Моя бедна душа,
скиташ в мрака сама,
нещо търсиш ли ти в тъмнината?
Кратък дъх топлинка,
споделена тъга
или друга душа по брега на реката?

Плаха моя душа,
боязлива сърна,
трепваш силно от крясък на сова.
Ще си иде нощта,
все ще дойде денят
в нашто тъмно и мрачно усое.

Моя тъжна душа,
усмихни се сега,
чуй как весело свири щурчето!
Но луната немее
и звездите се ронят
като бисерни сълзи в небето...

© Ваня Радовенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??