in memory - не е забавно, не е поетично, просто за мене е ВАЖНО
Посветено на: Бойко, Ваника (аз назаем, не съм...) и другите, напуснали ме приятели.
Отдавна ви няма,
аз обаче съм тук.
Пак съм си една такава,
малко объркана,
винаги вярващата.
Оптимистката на ВЕКА (вече отминал),
както ме знаехте,
отпреди.
Вярно, малко или много остаряла,
крия с магия белите струни,
в иначе тъмните ми коси...
Но, все още слушам НАШИТЕ -
ВИСОЦКИ, ЩУРЦИТЕ, СИГНАЛ,
БЕЛИЯТ КОРАБ, и
ТОПЛИЯТ ДЪЖД НАД БЕЛИЯ ГРАД.
ТЪРСЯ моите,
т. е. НАШИТЕ върхове/дълбини,
които
искахме да покорим,
ЗАЕДНО!
Които,
ВЯРВАМ,
че ще покоря
за ВАС,
за СЕБЕ СИ
за НАС.
Обичам ВИ.
Ваша Катя, август 2008
днес,
сега,
завинаги
и докато ме има.
Ваша Катя, август 2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Пачова Все права защищены
много е хубаво!