Слънцето изсипва без пощада
от небето огнени стрели,
сякаш ангели водят със ада
на земята кървави войни.
Но животът тука не умира
и колите яростно летят,
в Индия историята спира
минало със бъдеще на път.
Бедността със жажда няма
гледа в детските очи.
Ще открадне, ще измами,
но гладът не ще заспи.
А цената ти е ниска -
струваш к'вото имаш в джоба,
да убие на всеки му стиска,
а живее се само от злоба.
И лъжите без усилия
текат по улиците прашни
и с дрехи като бели лилии
прикриват греховете страшни.
Молби към много богове.
Греха все някой ще прости -
там в храма свойте страхове
оставят с своите мечти.
© Таня Гулериа Все права защищены