Иронията на Любовта

Това бе една връзка без почва,

без почва и без основа

и накрая болезнено ме разочарова,

но за това аз съм си виновна.

Казваше, че ме обичаш,

на колене ми се молеше,

а сега на нея се вричаш,

нали аз бях чудовище.

Реших да сложа край

на тази изкуствена любов.

И изненадващо след това бях на самия рай

и ти казах просто "Fuck off".

Уж бях незаменима рядкост,

а сега съм лицемерна и безнравствена.
Никак не ме познаваш, за жалост,

и защо ли се чувствам някак изоставена.

Изоставена от мисли и желания,

но пък изпълнена с гняв и ярост.

Сърцето ми сякаш обагрено с безброй страдания,

достигнало до неочаквана крайност.

Небето синъо за мен е сиво,

тревата зелена за мен е безцветна.

Котето мърка игриво,

а аз го гледам ужасена.

И защо ли знаех, че така ще стане?

Знаех и що за стока си ти,

ала надеждата ще си остане,

някой ден пак да погледна през розови очи!