Исках да те нарисувам
От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели.
Върху ръцете ти от младостта си вишнев цвят разлях.
А за Душата ти... светли багри не намерих…
и сянката на моя ден до теб да сложа не успях.
В торба съшита от надежди нещата си събрах…
и тръгнах да те търся, във времето възкръснала.
Но че в багажа трябвало е вятъра да сложа, не разбрах.
И той дойде! Настигна ме… и с времето разпръсна ме.
© Росица Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Вятърът.. винаги така прави, ако ти не си вятъра.
Поздрав за хубавия стих! -
Прекрасно е!
-
Чудна творба си нарисувала! Картина от багри и думи!
-
"В торба съшита от надежди..."
Поздрав! -
Страхотно е !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубава картина си нарисувала!