Исках да те нарисувам
От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели.
Върху ръцете ти от младостта си вишнев цвят разлях.
А за Душата ти... светли багри не намерих…
и сянката на моя ден до теб да сложа не успях.
В торба съшита от надежди нещата си събрах…
и тръгнах да те търся, във времето възкръснала.
Но че в багажа трябвало е вятъра да сложа, не разбрах.
И той дойде! Настигна ме… и с времето разпръсна ме.
© Росица Христова All rights reserved.
