След хилядите премълчани многоточия
оставих си илюзия за слученото време,
в което твойто дишане в задъхвания
на устните ми трепкащи да дреме.
Оставих си безпътиците гладни, жадни.
От безпосочията ветрове изроних
и на полята с цъфнали метличини
за своята няма обич проговорих.
Разказвах на крайпътните дървета
за поривите, бликащи в гръдта,
как сипейно по пясъчни дилеми
делих със теб любов и свобода. ...