Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25.05.2010 г., 19:50 ч.

Исках да ти кажа 

  Поезия » Любовна
800 0 6

След хилядите  премълчани многоточия
оставих си илюзия за слученото време,
в което твойто дишане в задъхвания
на устните ми трепкащи да дреме.
Оставих си безпътиците гладни, жадни.
От безпосочията ветрове изроних
и на полята с цъфнали метличини
за своята няма обич проговорих.
Разказвах на крайпътните дървета
за поривите, бликащи в гръдта,
как сипейно по пясъчни дилеми
делих със теб любов и свобода.
На тебе исках, но не можах да разкажа,
че всъщност ти си моят слънчев свят,
че вечер не заспиват мислите, очите
без  допира до топлия ти бряг...
Че в утрото не мога да осъмна,
ако не  си вълната разлюляна в ден.
Не мога залъка си да преглътна,
ако не сетя твоя глад по мен.
Тъй много исках да ти дам и да разкажа,
но нещо се пречупи в гърлото и замълчах,
отрони се въздишката, като проказа.
Болезнено "Не те обичам вече"... изшептях.
Небето се усмихна и облак ми намигна,
кого ли всъщност лъжех аз...
Любов, която в мен е нелечима,
пулсираше по вените ми в бяг.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??