искам...
Умирайки, искам да съм в черно облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си,
да нарежа със стъкло зениците си,
душата ми да лети като птица.
Искам да плача,
но да не гледаш.
Искам да мразя,
но не умея.
Искам да обичам,
но не теб.
Искам в черно да съм облечена.
Искам крака от стъкло
и коси от огън.
Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.
Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ми,
искам обич след смъртта.
Искам живот, но какво е това?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Митева Все права защищены
