искам...
Умирайки, искам да съм в черно облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си,
да нарежа със стъкло зениците си,
душата ми да лети като птица.
Искам да плача,
но да не гледаш.
Искам да мразя,
но не умея.
Искам да обичам,
но не теб.
Искам в черно да съм облечена.
Искам крака от стъкло
и коси от огън.
Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.
Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ми,
искам обич след смъртта.
Искам живот, но какво е това?
© Мирослава Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано да е моментно стстояние! Непоносимо е да се чувстваш така.
Сигурна съм, че един ден ще съжаляваш за тези почернени мигове.
Пусни слънцето в душата си. Животът е хубав. Винаги ! Достатъчно е да си здрав и физически свободен Останалото зависи от теб.И е постижимо. Повярвай. -
благодаря ви...но живота ми е толкоеа обаркан и тежак че просто няма смисал за борба...
-
пожелавам ти слънце в душата!
облечена в бяло и много любов!
с обич, за теб. -
Много тъжно защо ,мива живей и се усмихвай стиха ти ми йареса но ме натъжи не писли за смъртта а за живота и любовта УСПЕХ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А аз искам да умрим с усмивка, облечена в бяло, с цвете в ръка и с бял гълъб на рамо... Да звучи любима песен, вместо траурен марш и приятелите ми да се смеят, сещайки се за нашите мигове, да ме помнят с доброто, което съм оставила след себе си... Но не бързам! Живее ми се! Усмихни се, мила! И вземи, че напиши нещо за Негово Величество Живота! Очаквам!...