Искам...
Искам да притворя очи
и да се зарея в нищото.
Да поспоря с моите сълзи,
със слова измислени
да изпълня листите...
За себе си ще пиша,
нищо лично - просто ми се ще...
Затуй, че още дишам,
затуй, че трепне моето сърце...
И няма да спестя онази рана,
загнездила се във душата.
Ще я нарека - Моята дама,
но... ще я изпратя до вратата.
И няма да пропусна и тъгата,
прииска ми се май и нея да отпратя...
Ще я сдружа със самотата
и ще попия с нежна длан сълзата...
и да се зарея в нищото.
Да поспоря с моите сълзи,
със слова измислени
да изпълня листите...
За себе си ще пиша,
нищо лично - просто ми се ще...
Затуй, че още дишам,
затуй, че трепне моето сърце...
И няма да спестя онази рана,
загнездила се във душата.
Ще я нарека - Моята дама,
но... ще я изпратя до вратата.
И няма да пропусна и тъгата,
прииска ми се май и нея да отпратя...
Ще я сдружа със самотата
и ще попия с нежна длан сълзата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жара Пенева Все права защищены
