Искам...
Искам да притворя очи
и да се зарея в нищото.
Да поспоря с моите сълзи,
със слова измислени
да изпълня листите...
За себе си ще пиша,
нищо лично - просто ми се ще...
Затуй, че още дишам,
затуй, че трепне моето сърце...
И няма да спестя онази рана,
загнездила се във душата.
Ще я нарека - Моята дама,
но... ще я изпратя до вратата.
И няма да пропусна и тъгата,
прииска ми се май и нея да отпратя...
Ще я сдружа със самотата
и ще попия с нежна длан сълзата...
и да се зарея в нищото.
Да поспоря с моите сълзи,
със слова измислени
да изпълня листите...
За себе си ще пиша,
нищо лично - просто ми се ще...
Затуй, че още дишам,
затуй, че трепне моето сърце...
И няма да спестя онази рана,
загнездила се във душата.
Ще я нарека - Моята дама,
но... ще я изпратя до вратата.
И няма да пропусна и тъгата,
прииска ми се май и нея да отпратя...
Ще я сдружа със самотата
и ще попия с нежна длан сълзата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жара Пенева Всички права запазени
