25 янв. 2009 г., 09:42

Искам да обичам като теб

1K 0 7
 

 Посветено на Кремена...

 

 

Искам да обичам като теб, момиче.

С онази жар, със страст която удивлява.

Ти можеш... покажи ми как се обича...

Как за любовта се всичко дава.

 

 

Бъди игрива, бъди дете с весел смях,

нека те гледам с огледалните очи.

Като слънце ти да грееш в тях.

Момиче златокосо, на любов ме научи.

 

 

Танцувай из пролетни цветя...

Боса, млада, облечена в душата бяла.

Танцувай в мъжката ми същност,  за да

роди се в мене музиката онемяла.

 

 

Ще те следвам като вятър в твоите коси,

искам да обичам с песен, с лъчи.

Толкова обичаш, колкото неповторима си.

Момиче златокосо, на любов ме научи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хаха А на зов за помощ от млада девица дали така бързо се отзоваваш? или рицарските доспехи.. тежат
  • нема леле ... на месо се стреля
    виж ми ника
    требе ред в тоя психодиспансер!


  • леле!
  • ще получа удар ... стискам се ...
    психологът ме посъветва да не коментирам в сайта ...
    как сега обаче да ти кажа че стихът е отвратителен ... без де те обидя ... и без да мислиш че съм предубеден ... и не птиай защо е отвратителен ... такъв е... и няма лошо всеки си може до някакво ниво ... ама като се появи лафа - не ме разбирате ...


    "Момиче златокосо, на любов ме научи." е тва е готино, айде ...

  • Дами, благодаря за коментарите, но ще ви разочаровам... аз не съм влюбен в нея и идеята на стихотворението ми явно ви е убягнала.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...