Jan 25, 2009, 9:42 AM

Искам да обичам като теб

  Poetry » Love
1K 0 7
 

 Посветено на Кремена...

 

 

Искам да обичам като теб, момиче.

С онази жар, със страст която удивлява.

Ти можеш... покажи ми как се обича...

Как за любовта се всичко дава.

 

 

Бъди игрива, бъди дете с весел смях,

нека те гледам с огледалните очи.

Като слънце ти да грееш в тях.

Момиче златокосо, на любов ме научи.

 

 

Танцувай из пролетни цветя...

Боса, млада, облечена в душата бяла.

Танцувай в мъжката ми същност,  за да

роди се в мене музиката онемяла.

 

 

Ще те следвам като вятър в твоите коси,

искам да обичам с песен, с лъчи.

Толкова обичаш, колкото неповторима си.

Момиче златокосо, на любов ме научи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • хаха А на зов за помощ от млада девица дали така бързо се отзоваваш? или рицарските доспехи.. тежат
  • нема леле ... на месо се стреля
    виж ми ника
    требе ред в тоя психодиспансер!


  • леле!
  • ще получа удар ... стискам се ...
    психологът ме посъветва да не коментирам в сайта ...
    как сега обаче да ти кажа че стихът е отвратителен ... без де те обидя ... и без да мислиш че съм предубеден ... и не птиай защо е отвратителен ... такъв е... и няма лошо всеки си може до някакво ниво ... ама като се появи лафа - не ме разбирате ...


    "Момиче златокосо, на любов ме научи." е тва е готино, айде ...

  • Дами, благодаря за коментарите, но ще ви разочаровам... аз не съм влюбен в нея и идеята на стихотворението ми явно ви е убягнала.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...