21 нояб. 2017 г., 21:31

Искрено

506 0 0

Липсваш ми,

но не когато

късно вечерта не мога да заспя,

не когато съм сама,

през деня и през нощта.

Не, не това липсвне

 

Липсваш ми,

когато съм

в кафета

в мола

някъде на разходка

сред хора

 

***

 

Започвам да те губя.

Предпочитам да обвинявам теб,

въпреки че знам – живея в заблуда.

По-добре ми е да мисля,

че вече ме забравяш

продължаваш

и забавляваш,

харесваш 

и даваш

времето си

на други,

а не на мен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рамона Все права защищены

обърквация

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...