21 нояб. 2017 г., 21:31

Искрено 

  Поэзия » Любовная, Философская
321 0 0

Липсваш ми,

но не когато

късно вечерта не мога да заспя,

не когато съм сама,

през деня и през нощта.

Не, не това липсвне

 

Липсваш ми,

когато съм

в кафета

в мола

някъде на разходка

сред хора

 

***

 

Започвам да те губя.

Предпочитам да обвинявам теб,

въпреки че знам – живея в заблуда.

По-добре ми е да мисля,

че вече ме забравяш

продължаваш

и забавляваш,

харесваш 

и даваш

времето си

на други,

а не на мен

© Рамона Все права защищены

обърквация

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??