21.11.2017 г., 21:31

Искрено

508 0 0

Липсваш ми,

но не когато

късно вечерта не мога да заспя,

не когато съм сама,

през деня и през нощта.

Не, не това липсвне

 

Липсваш ми,

когато съм

в кафета

в мола

някъде на разходка

сред хора

 

***

 

Започвам да те губя.

Предпочитам да обвинявам теб,

въпреки че знам – живея в заблуда.

По-добре ми е да мисля,

че вече ме забравяш

продължаваш

и забавляваш,

харесваш 

и даваш

времето си

на други,

а не на мен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рамона Всички права запазени

обърквация

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...