Тишина се притаява в мрака.

Лека музичка се чува в далечината.

Дойдох, за да ти кажа как се чувства  тази нощ душата ми.

Недолюбен от вълнение,

закачен за котва аз потъвам.

И умирам бавно, давейки се в мъка...

До мен отново няма никой.

Търсих и намерих – имах те и те изгубих.

Радвах се на дните, в които аз до теб се будих.

Сега се нося все надолу -

към бездната, към мрака страшен.

Ежедневие ли е животът, кому е нужен този път

така познат и прашен?