Тишина се притаява в мрака.
Лека музичка се чува в далечината.
Дойдох, за да ти кажа как се чувства тази нощ душата ми.
Недолюбен от вълнение,
закачен за котва аз потъвам.
И умирам бавно, давейки се в мъка...
До мен отново няма никой.
Търсих и намерих – имах те и те изгубих.
Радвах се на дните, в които аз до теб се будих.
Сега се нося все надолу -
към бездната, към мрака страшен.
Ежедневие ли е животът, кому е нужен този път
така познат и прашен?
© Юнеско Чомски Всички права запазени