6 авг. 2007 г., 21:35

Искреност на кристали 

  Поэзия
546 0 2
 

Нежни къдрици се спуснаха по слабото ми рамо

И заваля искреност на кристали...


Пурпурен мой Питър,

Не тъжи!

Кой изтръгна крилете ти, Питър,

Когато дойде и нашето време да летим?

О, Питър, малък мой Питър,

Не поливай вехтите ми дрипи

С влажните си зелени елмази!

Толкова ни болеше и толкова силно обичахме,

Че забравихме как да мразим.

Питър, малък мой Питър,

Кой изтръгна крехките ти криле...

Дори и да си заминеш,

Аз ще те помня, Питър,

Ще те нося в малкото си сърце.

Малък мой Питър...


Нежни къдрици се спуснаха по слабото ми рамо

И заваля болка на кристали...


                                               На Питър

                                               06.08.2007

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам го, обичам го, обичам го...не знам какво съм чакала до сега, но важното е, че аз и той - ние отново сме живи и чувстваме!
  • ех, този Питър!Казах ти, че е добро, нали
Предложения
: ??:??