Нежни къдрици се спуснаха по слабото ми рамо
И заваля искреност на кристали...
Пурпурен мой Питър,
Не тъжи!
Кой изтръгна крилете ти, Питър,
Когато дойде и нашето време да летим?
О, Питър, малък мой Питър,
Не поливай вехтите ми дрипи
С влажните си зелени елмази!
Толкова ни болеше и толкова силно обичахме,
Че забравихме как да мразим.
Питър, малък мой Питър,
Кой изтръгна крехките ти криле...
Дори и да си заминеш,
Аз ще те помня, Питър,
Ще те нося в малкото си сърце.
Малък мой Питър...
Нежни къдрици се спуснаха по слабото ми рамо
И заваля болка на кристали...
На Питър
06.08.2007
© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados