28 янв. 2007 г., 03:27

ИСТИНА

1.1K 0 7

Не се страхувам жив да ме оплачат,

страхувам се от думите фалшиви -

от тях се раждат моите палачи

 и бавно ме изстискват и убиват.

 

Пред прага на смъртта изчезва болката,

препъва се във спомен мисълта.

Къде си ти, която ме напътстваше

 и пазиш ме от фалш дори в съня?

 

Къде си ти, която ме накара

 във кладата си сам да хвърлям огън,

да проумея, че лъжата пари,

че в истина да изгоря не мога.

 

Ела при мене днес и научи ме

 от моя страх аз как да се опазя.

Ако не можеш - просто, оплачи ме!

Палачите не бива да се мразят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "че в истина да изгоря не мога."-тя е целебна, не се страхувай от нея!
    Ще те измие целият от болките, и раните ти ще поръси с благост, очите ти с добрата светлина, към звездни пътища ще води!
  • Да, истината гори по-силно от лъжата и за нея трябват силни плещи.Ако не си прочел, прочети стихотворението ми "ИСТИНАТА". Всеки САМ прави избора дали да носи кръста й и САМ го носи. Не ти ли стиска - живей си в лъжа, тя по-малко пари. Истината не е лесен флирт с младо девойче.
  • Ако всички, които се страхуват от "думите фалшиви" не ги изричаха, просто нямаше да има фалшиви думи, приятелю.
  • И аз се страхувам от това!!!
    Много истински стих!!!
  • поздравявам те за този текст!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...