Тя, истината гола –
невъзможно!
Да облече най-новите си дрехи.
Нали я зная.
Търси си причина
по старите да мери, със утеха.
Тя, истината грозна,
вечно все мърмори.
Не си мисли, че те е чула!
Единствено пред огледалото се кипри
И пак понася старите... доспехи.
Тя, истината, вярно!
Все сред лъжите се долавя.
Но сметките са само сметки...
Дори да са направени
и без кръчмаря...
© Нели Все права защищены
Много истина!
Нелко*