Mar 22, 2009, 8:42 AM

Истината...

  Poetry
656 0 7

Тя, истината гола –

невъзможно!

Да облече най-новите си дрехи.

Нали я зная.

Търси си причина

по старите да мери, със утеха.

 

Тя, истината грозна,

вечно все мърмори.

Не си мисли, че те е чула!

Единствено пред огледалото се кипри

И пак понася старите... доспехи.

 

Тя, истината, вярно!

Все сред лъжите се долавя.

Но сметките са само сметки...

Дори да са направени

и без кръчмаря...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...