Облаци от мъка и страдание

Висят над таз земя

Мракът бавно, неусетно пропълзява

Сякаш Слънцето умира

Навред вековни стонове

От миналото се разнасят

Като монотонен рев

На пленен див звяр

Спомени от битки славни

Преискряват като жар в огасващ огън

Мъглата на забравата се спуска

И закрива светлината на безсмъртието

Мрачни фигури се влачат

Разяждани от непоносимото си бреме

Агоничните им вопли за пореден пък

Остават недочути, болката им пренебрегната

Лъжи пропиват във съзнанието

Като дъжда в пустинята

А истината за живота остава

Заровена под тонове скали и пръст