15 nov 2006, 23:54

Истината е в лъжата

  Poesía
1.1K 0 0

Облаци от мъка и страдание

Висят над таз земя

Мракът бавно, неусетно пропълзява

Сякаш Слънцето умира

 

Навред вековни стонове

От миналото се разнасят

Като монотонен рев

На пленен див звяр

 

Спомени от битки славни

Преискряват като жар в огасващ огън

Мъглата на забравата се спуска

И закрива светлината на безсмъртието

 

Мрачни фигури се влачат

Разяждани от непоносимото си бреме

Агоничните им вопли за пореден пък

Остават недочути, болката им пренебрегната

 

Лъжи пропиват във съзнанието

Като дъжда в пустинята

А истината за живота остава

Заровена под тонове скали и пръст

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...