4 апр. 2005 г., 14:43

Истини

1.6K 0 2
С дъх на лято,пясък и вълни-
безспорно нещо, което си отива.
Оставаме единствени, сами.
Мечти и спомени в едно се вливат.

Забравените мигове изплуват.
Загубени завинаги мечти,
но всички те едва ли сруват
безспорно чувство, че до мен си ти.

Мечтаех да те срещна в този свят.
Мечтаех с теб да бъда цяло.
Мечтаех като някой сляп
или обречен, душа да си за мене оцеляла.

Мечтите, мисля, бедни са били.
Животът друга май ми даде -
едни очи, ръце,коси,
Безкрайност и една забрава.

Забрава сред преплетени ръце.
Забрава сред очи, загледани в очи.
Забрава, сякаш времето ще спре.
Забрава, сякаш вечни ще сме аз и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...