4 abr 2005, 14:43

Истини

  Poesía
1.6K 0 2
С дъх на лято,пясък и вълни-
безспорно нещо, което си отива.
Оставаме единствени, сами.
Мечти и спомени в едно се вливат.

Забравените мигове изплуват.
Загубени завинаги мечти,
но всички те едва ли сруват
безспорно чувство, че до мен си ти.

Мечтаех да те срещна в този свят.
Мечтаех с теб да бъда цяло.
Мечтаех като някой сляп
или обречен, душа да си за мене оцеляла.

Мечтите, мисля, бедни са били.
Животът друга май ми даде -
едни очи, ръце,коси,
Безкрайност и една забрава.

Забрава сред преплетени ръце.
Забрава сред очи, загледани в очи.
Забрава, сякаш времето ще спре.
Забрава, сякаш вечни ще сме аз и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...